Блогът на Момчил :: ЗАПЛАТИТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ. КАК ДА СЕ ФОРМИРАТ СПОРЕД РЕЗУЛТАТИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.01.2011 18:10 - ЗАПЛАТИТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ. КАК ДА СЕ ФОРМИРАТ СПОРЕД РЕЗУЛТАТИТЕ

Автор: momchil Категория: Политика

Прочетен: 3347 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.01.2011 18:21

       Помните ли как се определя заплатата на народните представители? Месечната им заплата е равна на 3 средни месечни работни заплати в държавният сектор.(тук няма да разглеждам въпроса с добавките за участие в комисии и т.н.) Във връзка с техните са и заплатите на правителството и президента. Как се стигна до тази формула? На едно от първите заседания на Великото народно събрание този въпрос се дискутираше усилено. Тогава се взе решение, че заплатата трябва да е равна на 3 средни работни заплати, за да не се налага да си ремонтират сами колите например (тогава почти всички си ремонтираха колите сами или с приятели), а да работят на ползу роду
       Аргументът безспорно е правилен. До 1997 нещата вървяха по този начин. Инфлацията стопяваше и депутатските заплати както и на гражданите, а хиперинфлацията ги докара до там, че ако обикновенния гражданин можеше да си купи кило сирене със месечна заплата депутата можеше да си купи 3 (без да броим рушветите в зелено).
        След стабилизацията на лева тази формула продължи да работи до към 1998 или 2000 година( не помня точно кога). Тогава правителството на СДС промени принципа на Три средни заплати в държавният сектор. Аргументът беше, че частният сектор крие доходи, това дърпа официалната средна заплата за страната надолу, а истинската е доста по висока и затова се прие, че средната заплата в държавният сектор тябва да е критерият за депутатската заплата. Аргументът разбира се беше верен, но подходът трябваше да бъде друг, а именно изкарване на бизнеса на светло със смел комплекс от реформи и мерки, а не само със силови методи.
    До тук добре до 2009г. До тогава БВП растеше средната заплата растеше безработицата намаляваше. Растеше и депутатската заплата. Дойде 2009, криза. БВП спада безработицата расте. Държавата бави плащанията. Бюджетният дефицит расте. Фирми фалират. Чуват се гласове да се намали заплатата на депутатите. Оттам яростно отговаря, че това е популизъм. Правят се някакви икономии, но се оказва, че през 2010 година средната заплата рязко е нарастнала.
        Как става това вече е обяснено от други, но тук ще дам пример.
       Фирма с 300 души. Сто с заплати по 240 лв., 100 с 500 лева, 100 с 1000 лева. Средната работна заплата е 580 лева. Налагат се 10% съкращения (колкото е в момента безработицата). Варианти:
        1 Съкращаваме 20 души с 240 лева, 5 с 500 лева и 5 с 1000 лева. Средната заплата скача на 598 лева.
        2 Съкращаваме 30 души с 240 лева. Средната заплата скача на 617 лева.
    Виждате, че средната заплата расте при очевидно влошаващо се положение при това колкото повече хора с ниски заплати бъдат уволнени толкова повече расте средната заплата.
Ако умножите тези 300 души по 10 000 ще получите 3 000 000 или почти колкото са работещите (в държавният и частният сектор) в България. При ситуация като описаната по горе депутатската заплата ще нарастне от 1740(580х3) преди кризата на 1794 (598х3) или на 1851 (617х3) (в зависимост от варианта) по време на кризата. Или ако се абстрахираме от горните цифри можем да изведем правилото, че Колкото по лошо е положението и висока е безработицата, толкова по висока е депутаткската заплата.
      Ако изведем нещата до логическият (но не математически) абсурд, ситуация в която, ако само депутатите в България имат работа то заплатата им трябва да скочи 3 пъти спрямо сегашната. Това прави тази система не просто неработеща, но вредна защото депутатите получават очевидно грешни сигнали. Положението се влошава, а техните заплати нарастват. За това е необходима съвсем нова система за окачествяване и измерване на труда на депутатите и от там промяна в + или в - на заплащането им.
         На всички вече е ясно, че бюджетните дефицити са враг №1 (на който не му е ясно моля да не ми пише). Дали да има бюджетен дефицит или не зависи от депутатите. Те гласуват бюджета. Затова смятам че:
       1 ВСЕКИ ПРОЦЕНТ ГЛАСУВАН БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ ТРЯБВА ДА ВОДИ ДО НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАПЛАТИТЕ С 5% т.е. за 2011 г 3,6% х 5 18% намаляване на заплатата. За стимул всеки процент преизпълнение води до 1 % увеличение на заплатата. Това е за да не се залагат умишлено ниски приходи.
       Това обаче не е достатъчно тъй като дефицит може да няма, но преразпределението на БВП през бюджета да е голямо. Примерно 50%, 60% (като във Франция), 70%. Затова
        2 Всеки процент преразпределение над 35% от БВП се наказва с 5% намаляване на заплатата, всеки процент в по малко се награждава с 5% увеличение.
       При бюджета за 2011, 1% от БВП е ок. 770 млн. лева. Някой разбира се може да ме апострофира, че тогава депутатите мога съвсем да свалят данъците за да изпълнят това условие и тогава всичко ще рухне. Теоретично е така, но тогава влиза в сила критерият за качество. Тази политическа сила, която може по ефективно да управлява т.е. да осигури повече и по качествени услуги на по ниска цена, тя ще спечели изборите.

       Това също не е достатъчно. Дори и горните две условия да са налице е възможно проложението да е лошо поради лошата бизнес среда. Невъзможност за опазване на правото на собственост. Тежка администрация. Тежки и двусмислени процедури. Корупция. Не работеща съдебна система (като нашата) Поради това може и доходите да се ниски и инвестиции да няма и безработицата да е висо-ка. Икономистите са доказали, че при безработица под 3% на практика има недостиг на работни места. Най- здравословната безработица е 4-5%. Тя осигурява положителен баланс между помощи за безработни и увеличаване на БВП поради повишаване на трудовата дисциплина
Затова третият критерий трябва за бъде безработицата.
         . Затова предлагам:
        3 Всеки процент намаляване набезработица под 7% се награждава с 5% увеличаване на заплатата, а всеки процент увеличение над 7% с 5% намаление.

   Комбинацията от тези 3 фактора дава някаква по реална (макар и не съвършенна) база за оценка на качеството на работа на депутатите и правителството и от там на заплащането им. Във всеки случай е много по сполучлива от досегашната.